ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕР

МАЛКОТО ГРАДЧЕ – СТРАУД

Един от по-нестандартните магазини в Страуд е, на място, където има много от тях, а той стои на върха на стръмна и тясна главна улица на този малък, но оживен град в Глостършир. Той разполага на склад с колоритно разнообразие от дрехи от чист памук направени в Индия и се продават директно на тази кооперацияна на работниците. Управляван от “Bishopston Trading Company”, като част от благотворителен проект за Третия свят, неговата цел е да се даде възможност на абаджии, които произвеждат стоки да получат прилична заплатаи редица здравни услуги и други обезщетения.

Но този елемент на “справедлива търговия” не е единствената неконвенционална черта на магазина. На една от стените виси МяСТО-табло покрито с карти и брошури, предлагащи кръг танци, куклен театър, уроци по китара, рефлексология и още много други. Този малък бизнес е само един от около десетина в Страуд, където можете да си купите стоки или услуги със смес от стерлинг и местна валута “strouds” “страуд”. Други включват кафене предлагащо пълнозърнени храни, услуги за грижа за земята, фирма за велосипеди и клиника за природно здраве.

Джейн Браун, управител на магазина “Bishopston” (“Бишъпстън”), вижда няколко предимства в принадлежносттта си към МяСТО-група:

                            “Много от нашите клиенти са майки, които обикновено ходят в Оксфам

                            или на втора ръка продажби на дрехи. Те идват тук отчасти заради честната търговия (fair trade),

                            но и защото знаят, че ако плащат 25% от цената в “страуд”, могат да си позволят да купят нещо

                            по-добро за себе си или децата си. Така че сега доста от редовните ни

                            клиенти използват МяСТО-валута, което също означава допълнителен

                            бизнес за магазина, тъй като хората, които използват “страуд”, са

                            така или иначе склонни да купуват повече.”

Нейният основен проблем сега е да изхарчи страудите, които магазинът е натрупал. Сегашният му акаунт е кредит, чийто размер e на 600, така че пролетната продажба трябва да бъде изцяло в стерлинги. Но за преодоляване на тази трудност са открити начини. Една жена, която шие и поправя дрехи у дома си, приема 100% от заплатата си в местната валута, а понякога и двама от персонала работещи на непълно работно време приемат част от тяхната в тази валута. Трудът по изграждане на нова предна част на магазина е също покрита от страудове, както и плащането за отпечатване на каталог на магазина за поръчка по пощата.

МяСТО-групата в Страуд, създадена през 1990 г. е една от първите във Великобритания. За някои от пионерите изглежда като идеално място, в което да се започне една такава система. Градчето е от 15000 души, има дълга традиция на радикална политика и творческа дейност и е първото във Великобритания, което се управлява от Зелената партия. Подобно на Тотнес и Гластънбъри, то се превърна в магнит за много от тези, които са привлечени от алтернативния начин на живот. Градът и околните му долини са пълни със самозаети хора, предлагащи всичко: от грижи за дърветата, “craniosacral” терапия и екологична проверка на дома, до настолна издателска дейност. Ако една нова идея като МяСТО не може да се развие тук, какъв шанс би имала тя в по-консервативно настроените области?

Днес системата е добре обоснована в ежедневния живот на общината. Тя обхваща както самия Страуд, така и околните села (включително Слад, известен с Лори Лий от “Сайдер с Роузи”). МяСТО разполага с офис в града, обслужван от администратори, които дежурства на непълно работно време, с нова компютърна система, създадена с помощта на £1,000 дарени от общинската управа. През последните два месеца на 1996 г. системата е записала 930 сделки, в резултат на което има оборот от 13,800 страуда. След достигане на едно ниво и запазвайки го за известно време, числеността отново започна да се повишава и от пролетта на 1997 има 320 активни членове.

Един от тях, който първоначално е бил доста скептичен към системата, е Роджър Бери, комисар по психично здравеопазване и горски работник. “Бях изключително подозрителен, защото реших, че МяСТО е един от поредните капризи на Страуд”, спомня си той. В крайна сметка той бил убеден от администратора на системата да изброи всички свои умения, които може да предложи. После те били отпечатани в МяСТО-директорията. За негова изненада услугите му за полагане на жив плет, убиване и скубане на пилета и проникване в домове, когато хората се заключват – скоро станали много търсени.

Членуващите в групата са предимно от средната класа, включително специалисти, като например счетоводители и адвокати, както и по-възрастни пенсионери. “Въпреки че има доста голяма алтернативна сцена тук, МяСТО не е само за стареещи хипита – макар да признавам, че аз съм една от тях”, казва Маги Милс, един от учредителите. “Но предполагам, че има доста голямо деление между местните хора и новодошлите, въпреки че някои от нас са тук 25-30 години и са активни в малкия бизнес и местната политика.”

Сегашният кмет на града, също собственичка и управител на “Милс кафе”, което е атрактивно място за хранене с пълнозърнеста храна, точно до главната улица, го записва в системата от самото начало. Подобно на магазина “Bishopston”, кафенето има доста кредит в “страуди” в момента, така че търговията МяСТО се ограничава само до плащане за храна – и то само вечер. За да похарчат “страудите” на кафенето, Маги Милс насърчава МяСТО-членовете да носят зеленчуци в големи количества от градините си, за да ги купува за кафенето. Маги също е платила за ВиК и електрическите инсталации в “страуди”.

Други бизнеси в града влязоха в системата и си отидоха. По едно време членуваше една адвокатска картора. Това доведе хора, които обикновено не използват адвокат. Настоящото членство включва местното училищо “Рудолф Щайнер”, което взима 10% от родителската такса в “страуди” по взаимно съгласие. Двама местни търговци на храни също принадлежат на системата. На месарницата в Страуд, атрактивно място до старата Котсуолд (каменно кметство) се провежда пазар два пъти седмично. Тук био зеленчуци могат да се купят за 20% “страуди”, докато къри, дал, самоса, ориз и други индийски храни могат да се поръчат в насипно състояние до 100%. Гириш Пател, който го управлява, казва: “Харесва ми идеята за запазване нещата на местно ниво, а и това е един добър начин за осъществяване на контакт с хората.”

Привличането на местни фирм е било едно от предизвикателствата. Тези, които са участвали в управлението на системата в Страуд, в определен момент са били изправени пред повече трудности, типични за МяСТО-концепцията. Един такъв въпрос бил дали да се въвеждат ограничения за търговията, където големи “положителни” баланси могат да бъдат достатъчен проблем. Един от членовете споделя, че хората се известяват, когато са в 1000 “страуда” дебит. До момента няма официално определени граници, отчасти защото никой не е сигурен каква сума би била подходяща. Междувременно администраторите поддържат редовна проверка на сметките на хората и ако са открити големи баланси, те се публикуват в бюлетина.

Цената за работа също е била труден въпрос за решаване. В Страуд договарящата философия е, че размерът и приемливият дял, който да се плаща в “страуди”, обикновено следва да бъде договарян между двете страни. Само там, където това не е така, размерът ще бъде упоменат в указателя. Но поведението на хората не винаги е предсказуемо нито контролируемо. Джени Банфийлд, която се присъедини към системата през 1993 г. описва типичната прогресия. “На хората, които тъкмо започват, може би е необходимо да им се повиши самочувствието”, казва тя. “След това започват до стават много заети и преминават към търговия на база 50% “страуди” на 50% стерлинги. После те стават още по-известни и решават, че повече не могат да си позволят да работят с местната валута.”

Някои МяСТО-членове смятат, че това поведение може лесно да подкопае цялата система. Анди Рийд, който винаги приема 100% в “страуди” за собствените си услуги (Гледане на домашни любимци, градинарство, прес-реклами, бар-работа) наскоро установил, че четиримата души, на които той се обадил за техните услуги, биха търгували за не повече от 5 до 20% в “страуди”.

“Това трябва да спре, защото нещата излидат от релси. Аз разбирам, че някои услуги изискват разходи на реален паунд и че е напълно оправдано да се възстановят. Въпреки това, всички мои обаждания бяха за услуги, за които не се изискваше повече от времето и усилията на хората. Разбира се, в тези случаи нещо по-малко от 50% “страуди” е злепоставяне на системата и нейните членове. Това действа като огромна пречка за търговията. Освен това, сега започвам да срещам членове, които по-рано приемаха висок дял в “страуди”, но трябваше да намалят процента си, защото не успяват да ги похарчат.”

Според него тези хора противоречат на духа на системата и трябва да бъдат помолени да я напуснат.

Много важни са причините, които хората имат за присъединяване към системата и по какъв начин те са готови да балансират икономическите елементи и тези на взаимопомощна търговия. Елена Петре, изследовател и издател на непълно работно време, се премества в Страуд отчасти, за да се присъедини към МяСТО. Тя предлага обучение по английски като чужд език и ароматерапия-масаж и обикновено приема плащания от 33% в “страуди”. “Но ако даден клиент е много зле финансово, ще го направя за 100% в “страуди”, казва тя. “Виждам МяСТО като една полезна мрежа за подкрепа.” Джон Роудс, дългогодишен член, който прави дървесна хирургия и озеленяване, също вярва в приспособяването на процента му според клиента и понякога ще отива до 95% в “страуди” за хората във финансово затруднение. “Какво, по дяволите. Не ми трябват много пари, а това е един добър начин за правене на бизнес”, отбелязва той.

Страуд е определено една МяСТО-история на успеха, но си има и отрицателна страна. Със стабилен растеж на членство в своя седемгодишен живот и нови членове, все още присъединяващи се, системата е достигнала ниво, при което хората вече не познават повечето от търгуващите си колеги. Неизбежно е сега да има доста по-малко усещане за лично общество. “Хората са склонни да оставят другите да вършат работата, а после се оплакват за съществуването на системата,” признава Маги Милс. “Преди имаше повече усещане, че това е системата на всеки.”

 

Пишете ми през ФБ, ако желаете да участвате в разговорите за създаване на МяСТО-група във вашия район.

* * *

Безплатен абонамент за публикациите на Петт Корби: