2. Пионери и принципи.

Да кажеш, че хората не могат да обменят стойност един с друг, защото нямат пари, е като да кажеш, че не можеш да си построиш къща, защото нямаш футове и инчове.” 

Алън Уотс, философ

МяСТО-групи са създавани по различни причини, като никоя от тях не изключва другите. Сред тези, най-често споменавани от учредителите им, са:

• за възстановяване на местната икономика,

• да се даде възможност на хората да имат повече контрол върху стоките и услугите, които получават,

• да направят своя обмен по-персонализирана сделка,

• да се развие по-голям обществен дух,

• за подобряване на социалните контакти и намаляване на социалната изолация,

• да се даде възможност на хората да използват умения, които иначе биха били изгубени,

• да укрепи доверието и самочувствието на хората, които не са на платена работа,

• да се забавляват и да подобряват качеството на живота си.

Въпреки че МяСТО е приела различни форми в различните страни, основният модел за системите, които сега се разработват във Великобритания и Ирландия е всъщност създаден от обществен активист в Канада в началото на 80-те години на ХХ век. Майкъл Линтън е живял в малкото миньорско общество Кортни на остров Ванкувър, където безработицата била голяма, заради неотдавнашното закриване на местната мина. След като Линтън и други са се опитвали безуспешно да използват бартера като средство за препитание, той измислил система, която поставя бартерната търговия с нестопанска цел (не с цел печалба) като основа за цялото общество, използвайки специално създадена валута, известна като “зелен долар”. Първоначално наречена “Система за местна заетост и търговия”, МяСТО в Кортни е започнала дейността си през 1983 г. След две години набира 500 члена и достига рекордна търговия, в еквивалент на $300,000. Системата получава голяма публичност на национално ниво и идеята започва да се разпространява из Канада. Днес има около дузина работещи МяСТО-групи.

МяСТО също бе доста добре подета в Австралия, където сега има повече от 200 групи, почти една четвърт от тях в Западна Австралия. Първата започна търговия през 1987 г., в една малка “алтернативна” общност в Maлeни, Куинсланд, родния град на специалиста в пермакултурата, Джил Йордан, която бе вдъхновена от идеите на Майкъл Линтън. Скоро се появяват други групиОт тях най-голямата в света, в района на Сините планини западно от Сидни, започва през 1991 г. и до пролетта на 1997 е събрала 2000 члена. Нова Зеландия също проявява интерес към идеята и от 1995 е набрала 50 групи активно търгуващи.

В САЩ идеята е разработена по няколко различни начина с акцент върху различни видове валута в обществата. Една от най-успешните схеми е започната от бивш журналист и издател Пол Глоувър в Итака, Ню Йорк, където членове на общността използват собствена “Итака час” хартиена валута. От 1991 г. около 2000 души са се включили и са търгували в размер на около $2 милиона. Подобни “Часови” системи са разработени в още 18 града в САЩ. Друг вариант е “Времевият долар”, започнат от адвоката Едгар Кан във Вашингтон. Тази схема позволява на по-възрастните членове на обществото да предлагат услуги на други лица, както и да трупат кредит срещу времето, когато те също биха имали нужда да ползват такива услуги. “Времевият долар” е вече в експлоатация в 38 щати в САЩ.

Съвсем наскоро идеята е подета в Европа. В момента има 124 системи, работещи във Франция, 100 в Италия, 65 в Холандия, както и много в Испания, Германия, Швейцария, Дания и други страни. Идеята се оказа популярна и в Япония и започа да се разработва в бившата Източна Германия и други части на бившия съветски блок в Източна Европа. Но най-бързият растеж в последно време е във Великобритания и Република Ирландия.

От плахo начало, сега МяСТО твърдо са пуснали корени. През 1992 е имало 35 системи в експлоатация в Обединеното кралство, през 1993 г. повече от 100, а през 1994 г. цифрата достига до 200. През 1997 г. има над 400 групи, включващи 35 000 души. Около 35 групи са в Шотландия, 20 в Уелс и три в Северна Ирландия. А още 30 работят в Ирландия.

Великобритания се запознава с идеята-МяСТО за първи път през 1985 година на Икономическия самит, форум за нови икономически мислители, воден от Фондацията Нова икономика, която бе активен популяризатор на идеята в началото. Фондацията събира пари за турне на Майкъл Линтън, на което той да говори за опита си в Канада. Първата МяСТО- група бе създадена същата година в Норуич. Растежът първоначално бе бавен и дори три години по-късно все още имаше само една шепа групи, главно в западната част на страната.

Тенденция на ранните МяСТО-групи във Великобритания и Ирландия бе да се създадават в малки градове и селски райони, в рамките на добре обособени общества предимно от средната класа. Обикновено движещата сила на една малка група от ентусиасти е един индивид, който често действа като катализатор. Много от тези групи са започнати от хора, активисти в екологичната политика, зеленото движение или Зелената партия. Такъв е случаят Норич, в Западен Уилтшър. Други, по-специално в Страуд и Тотнес, вече са били част от “алтернативния” начин на живот и следователно бяха по-възприемчиви към идея като МяСТО, която стои извън основната икономическа система.

Когато идеята се разпространи в по-големите градове, социалният състав на МяСТО започна да се разширява и делът на безработните членове се увеличи. Постепенно, със задълбочаване на рецесията в началото на 1990, нови групи започнаха да никнат във вътрешноградските райони и в големите предградия, където често е налице висока безработица. Докато обикновено социалните работници и други специалисти бяха тези, които започваха да развиват инициативата в тези области, хората с ниски или никакви доходи постепенно започваха да участват.

Две събития доведоха до рязко покачване на интереса. Първото беше публикацията през 1988 г. на влиятелна книгата на Гай Донси “След срива: появата на икономиката дъга”, която за първи път запозна много хора с идеята-МяСТО. Второто бе създаването на “LetsLink UK”, през 1990 г., национален орган за предоставяне на съвети, насоки, средства и организация за увеличаване броя на независимите местни групи, както и централен пункт за контакт с все повече интересуващите се медии. Впоследствие бяха установени други органи, като например “LETS Solutions” и “LETSGo”, които имаха за цел да разширят концепцията и практиката на МяСТО и които приемат подход, съществено различен от този, предпочнат от “LetsLink”.

Няколко общини вече предлагат подкрепа за групи като част от техните анти-бедност стратегии за развитие на общността или в резултат на проекти, инициирани под знамето на Местен дневен ред 21. Срещата на върха за Земята в Рио през 1992 г. кани местни общности да излязат със свои собствени виждания за по-устойчив начин на живот, етично пазаруване, хранително-вкусова промишленост, икономика и труд и други, които се припокриват на практика и философия с МяСТО.

Подобно на кредитните съюзи и обществени обекти, жилищни и хранителни кооперации, както и други системи за самопомощ, на МяСТО все повече се гледа като на потенциал за развитие на общността и за регенериране на местните икономики. Как тогава тези системи всъщност работят на място?

Пишете ми през ФБ, ако желаете да участвате в разговорите за създаване на МяСТО-група във вашия район.

* * *

Безплатен абонамент за публикациите на Петт Корби: