1. ИСТОРИЯ

“Ако трудът е майка на богатството, защо работниците на държавата са принудени да гладуват, когато са в състояние и имат желание да работят?”

~ Робърт Оуен, реформатор

МяСТО е по същество една стара идея в нови одежди. Тя има тесни връзки с традиционната представа за бартер, която е била използвана като метод за обмен на стоки, откакто обществото съществува. Но бартерът има очевидни ограничения, тъй като включва реципрочна търговия между две страни, които не са в състояние да отговорят на нуждите на другия. Това е една от причините за постепенната поява на жетони, чиято търговска стойност може да се договаря за определен набор от стоки и услуги.

В много общности в минали времена първоначално белегът на обмен не е била монетата, а неща като зърно, тухли, кожи, брадви, мечове, постелки, черупки, кожи и пера. В седемнадесети век карти за игра са били обозначавани, за да се плати на кралските войски в Канада по време на недостиг на монети. По-късно, в щатите Вирджиния, Мериленд и Каролина в Америка, разписки за реколта на тютюн са били използвани като символи за обмяна за повече от 150 години.

Един забележителен експеримент във Великобритания е била Националната справедлива борса по труда, създадена през 1832 г. от радикалния социален реформатор и мечтател Робърт Оуен, за да помогне на безработните да отговарят на нуждите на другите. Обменът отпечатва собствена валута под формата на Работни бележки, изразени в часове. Тя е била успешна за кратко време, като неуспехът и́ се е дължал отчасти на факта, че не е била в състояние да достави на работниците стоката, от която най-много са се нуждаели – храна. (1)

Идеята, че държавата трябва да има монопол върху правото да сече монети и печата пари на хартия, е сравнително нова. Във Великобритания е бил Законът за банковата харта от 1844, който е дал това право на държавата. Дотогава местните валути са били нормата. Често по време на индустриалната революция монетите от царството са били в недостиг и местните банки са издавали банкноти за циркулация в техния район. Междувременно, някои големи работодатели плащали на работниците си в тяхна, собствено отпечатвана валута или жетонни монети, които са били приети не само в родния им град, но и извън него. (2)

Местните валути процъфтявали отново в Европа и САЩ по време на Голямата депресия през 1930. Една от най-успешните бе тази, използвана в общината на Вьоргъл в Австрия, където данъчната криза и тази за наемане на работна ръка в града е била решена и бедността се променила в просперитет само за една година от създаването на местна валута. Около 200 други общности в Австрия обявили намерението си да следват примера, докато Централната банка, страхувайки се, че ще загуби контрол върху паричното предлагане, заплашила общината на Вьоргъл със съдебни производства и така довела експеримента до край. Подобно начинание в Бавария също е било в противоречие с централните банкови власти. (3)

По-траен експеримент започва през 1815 г. в Гърнси, в момент, когато Oстровният канал бил тежко засегнат от Наполеоновите войни. Създаването на безлихвени банкноти направило възможно сгради и диги да бъдат ремонтирани и доведоло до просперитет в предишната икономика на депресия. Частните банки, които пристигнали на острова се опитали безуспешно да изтръгнат местната валута от обръщение. Днес тя продължава да съществува редом със стърлинга. (4)

Елементът на взаимопомощ на МяСТО също има изобилие от историческо минало, особено в тези общности от работническата класа, където хората изграждали своите болнични и ковчезни клубове, банки и строителни дружества. Такива общности са често срещано явление в Англия от 1930 г. и са значителен фактор в подпомагането на семейства, за да оцелеят в условията на висока безработица.

В Ирландия взаимопомощ в рамките на и между малките селскостопански общности се основава на Meitheal, система от услуги извършвани между съседи, която едва сега отмира. (5)

През 1970 имаше възраждане на интереса към системи в МяСТО-стил и мрежи за взаимопомощ. Един от най-успешните от тях бе Link – “Линк” (или в превод “Връзка”), която започна да функционира през 1975 г. Първоначално е предназначена да помага на възрастни хора, живеещи в градските райони, за да ги поддържа психически и физически годни и продължаващи да създават нови контакти, като ги насърчава да правят малки услуги на други членове от системата. Плащането им се извършваше в единици, които представляват обмен на време.

Линк” по-късно се разшири и включи хора от всички възрасти и по едно време имаше мрежа от 35 групи в експлоатация. Но не беше обаче самоиздържаща се или устойчива система, защото бе зависима от финансова и друг вид помощ от благотворителни дружества, като например Age Concern. (6)

Идеята МяСТО имаше редица предшественици, много от които процъфтяха в момент на икономическа депресия и рецесия. Може би е добре да се отбележи, че МяСТО-групите се родиха и израснаха в икономически трудните години на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век.

* * *

Пишете ми през ФБ, ако желаете да участвате в разговорите за създаване на МяСТОгрупа във вашия район.

* * *

Безплатен абонамент за публикациите на Петт Корби: